Вие Езичниците

(gentile - 'джентайл' означава езичник. Евреите наричат всички не-евреи джентили/езичници.)

Представяне в Amazon

"Ние Евреите, ние разрушителите, ще останем вечните разрушители. Нищо, което правите няма да задоволи нашите нужди и търсения. Ние ще разрушаваме завинаги, защото се нуждаем от свят за нас, свят на Бог, който не е във вашата природа да построите."

Написана през 1924, тази шокираща класика на Еврейския Супремасист (Maurice Samuel) набелязва причините, които признатия Ционистки автор вижда за антисемитизма през вековете: непримиримите разлики между Евреите и не-евреите, но най-вече сред европейците. Разликите, както твърди Samuel са наследствени и биологични по произход. Авторът твърди, че истинския смисъл в различията между Евреите и не-евреите е, че не-евреите следват това, което той нарича първичната "тривиалност" на не-евреите, за разлика от Богоподобната "сериозност" на Евреите. Тази огромна психологическа разлика, казва Samuel, е причината Евреите да смятат "игривите" не-евреи за назадничави, глупави, и неспособни да проникнат в Еврейското разбиране за света. Тази книга дискутира основните точки на различията в поведението между Евреите и не-евреите, фокусирайки се върху физическата дейност, религията, концепциите за добро и лошо, лоялността, науката, честността и дисциплината. Maurice издава защо Евреите имат различни нагласи по всички тези морални и философски въпроси и защо тези ценности са противоположност на онези, които са приели не-евреите. Samuel обяснява, че тези наследствени и неизменими разлики винаги ще правят Евреите 'разрушители' и истинските 'подриващи' елементи на европейската култура и общество. Накрая той дискутира опасностите за Евреите от смесените бракове между Евреи и не-евреи, и заключава с това, че никога няма да има мир между Евреите и не-евреите, докато и последната европейска държава "не загуби своята расова хомогенност."

https://www.amazon.com/You-Gentiles-Maurice-Samuel-ebook/dp/B00MJDCR3O

Ето още няколко ключови цитата от книгата:

I. Въпросът

"Където има Евреин, той е проблем, източник на нещастие за него самия и за онези около него. Откакто се е разпилял сред вас, той е трябвало да поддържа съзнателна борба за запазване на своята идентичност." (стр. 10)

"Години на наблюдение и осмисляне дадоха все по-голяма тежест на убеждението, че ние Евреите сме различни от всички вас джентилите, че една първична двойственост разбива човечеството, което познавам на две различни части: че тази дуалност е фундаментална и че всичките разлики между вас джентилите са тривиали, в сравнение с това което дели всички вас от нас." (стр. 12)

"Дори сред вас може да има Евреи, които не са научили пътя в живота си от нас и не са го наследили от Еврейски предшественик. Сред нас може да има автентични джентили, тези единични възражения са без значение, те са крайни и незначителни вариации." (стр. 21)

"Аз не вярвам, че първичните разлики между джентилите и Евреите са решими. Може и да стигнем до разбиране помежду си, но никога до решение. Докато сме в близък контакт едни с други, винаги ще има дразнение. Това че природата, физиката и визията ни делят от всички вас завинаги, не е просто убеждение, не е просто език, не е просто разлика в национална или религиозна принадлежност." (стр. 23-24)

"Вие имате своя начин на живот, ние нашия. Във вашата система на живот ние сме изконно без "чест". В нашата система на живот вие сте изконно без морал. Във вашата система на живот ние винаги трябва да изглеждаме покварени, безочливи и груби, за нас вие завинаги трябва да изглеждате безбожни." (стр. 34)

"Ние принадлежим на Единствения господар Бог, вие принадлежите на републиката от игриви богове." (стр. 36)

"Това са два начина на живот, всеки крайно различен от другия. Всеки има свое място в света - те не могат да процъфтяват в една почва, не могат да останат в контакт без антагонизъм. Въпреки че за самия живот всеки начин е съвършен израз, един за друг са врагове." (стр. 36-37)

II. Спорт

"НАЙ–удивителното нещо във вашия живот, в най-ярък контраст с нашия, е спорта. Под това имам предвид не просто вашата обич към физическите упражнения, физическия ви разкош и изобилие, но психологическото и социално институционализиране на спорта, неговата организация, преобладаващата му роля като отдушник и израз на вашите духовни енергии." (стр. 38)

"Вашият дух е спорта: особено за младите ви мъже, които все още не са погълнати от борбата за съществуване и чийто емоции в по-голямата си част следователно са свободни и трябва да намерят в спорта, в игрите и в състезанията най-задоволителното изразяване на инстинктите си.'' (стр. 40)

"Твърдението на мнозинството от вашите преподаватели, че моралния инстинкт се тренира на футболното и бейзболно игрище, в бокса, гребането, борбата и други дисциплини е вярно, повече от вярно дори, дотолкова, че вероятно повечето от тях не осъзнават колко вярно е то. Вашия идеален морал е спортният морал. Интензивната дисциплина на играта, духът на честната игра, качествата на издръжливостта, на добрия хумор, конвенционализираната сериозност в усилията, в лоялността, в борбата без злоба или огорчение, в готовността да забравяте като упражнение - всичко това е показано в най-широката си чистота и яркост в добре организираните и тясно регулирани колежански спортове. И върху преживяванията и уроците, които тези спортове вдъхват у вас неизбежно се базира и целия ви духовен живот." (стр. 42)

"Спортът за вас е сериозен духовен въпрос. Той е правилната символизация, съвършеният ритуал, в който намират изражение духовните ви сили и този, в който намирате физически израз и препитание." (стр. 43)

III. Богове

"Нашата Еврейщина не е кредо, не е верую, тя е самите нас, нашата съвкупност. Всъщност може да се каже честно, че най-сигурното доказателство за вашата липса на сериозност в религията е фактът, че религиите ви не са национални, че не отстъпвате и че не сте масово отдадени на вярата." (стр. 73)

"Но у Евреина и нацията и хората и способностите и културата и Бог са едно цяло. Ние не казваме: "Аз съм Евреин" в смисъл че "Аз съм член на тази националност", усещането в Евреина, дори и в свободно мислещия Евреин като мен е, че да си в едно със своите хора, значи да бъдеш допуснат до силата да се наслаждаваш на безкрайното. Бих могъл да кажа за нас, че "Ние и Бог сме израснали заедно." (стр. 74)

"Имали сте покровители или присвоени богове, ние имаме национален Бог. В сърцето на всеки вярващ Евреин, Бог е Евреин. Вашият Бог Англичанин ли е или Американец?

Няма истинско противоречие между този признат антропоморфизъм* и моето твърдение, че само ние Евреите разбираме и чувстваме универсалността на Бог. В антропоморфизма ние просто символизираме бог, свеждаме безкрайното временно до осезаеми пропорции, правим го достъпно до ежедневните отправни точки." (стр. 75)

IV. Утопия

"Ние не сме свободни да избираме и да отхвърляме, да играем, да конструираме и да прецизираме. Ние сме отдаден и поробен народ, предопределен за непроменима връзка. Свободата като цяло не е била и не е Еврейски идеал. Служба, любов и посвещение - това са идеалите при нас. Свободата нищо не означава за нас: свобода за да правиш какво?" (стр. 88)

"За нас краят е екстатично единство, отъждествяването на човек с Бог. Вашият идеал е вечна младост, нашият се стреми към неизменната кулминация на съвършенството на възрастните. Вие бихте искали да играете с вашите богове завинаги: ние ще се върнем към Бога, във Вселената. Вашето е слънчев следобед, с бойци, вечно люшкащи се в радостна борба. Нашето е цял свят, духът на Бог, който се излива във всички неща.

Вашият идеал е Републиката на Платон, нашият е Царството Божие." (стр. 89-90)

V. Лоялност

"Вашата морална система ви е не по-малко необходима, колкото нашата за нас. И несъвместимостта на двете системи не е пасивна. Може да кажете: 'Нека съжителстваме рамо до рамо и да сме толерантни едни към други. Ние няма да нападаме вашия морал, нито пък вие нашия.' Но нещастието е, че те не просто са различни. Те се противопоставят в смъртна, макар и тиха необявена вражда. Никой човек не може да приеме и двете, или приемайки едната да не презира другата." (стр. 95-96)

VI. Дисциплина

"В колежите, на улицата, в армията ние предаваме себе си. Всъщност, самите ви нарушения на дисциплината се различават от нашите чрез известна съзнателна непокорност, която отчасти е и почит, нашите нарушения на дисциплината са извън контрола ни, несъзнателни и нагли." (стр. 110)

"Факт е разбира се, че в истинската дисциплина, в ефективността, ние по никакъв начин не сме по-лоши от вас. Никой не би и мечтал да твърди, че нашата религия не е по-ефективна от вашата в налагането на подчинение или в увековечаването си. Самият факт, че сме устояли осемдесет поколения да запазим расовата си и духовна идентичност в лицето на толкова много гонения (и по-важното, в лицето на толкова много проникване на чужда кръв), означава съществена дисциплина с невероятна строгост и сила. [...] И все пак аз не се съмнявам, че когато Германия и Англия и Америка отдавна ще са загубили своята настояща идентичност или смисъл, ние ще сме още силни в нашите." (стр. 111)

VII. Равносметката

"Ето защо аз казвам, че в конфликта между нас, вие ни борите физически, докато нашата атака срещу вашия свят е в духовното поле. В природата на езичника е да се бие за честта си, в природата на Евреина да страда за своята. [...] И след като живеем сред вас, вие инстинктивно прибягвате до груба физическа сила в борбата срещу нашето влияние.” (стр. 128)

"Ние сме смущаващо влияние в живота ви, но не по наша вина. Първо: ние не сме сред вас по наше собствено желание, а заради вашите действия, и второ (което е още по-важно): ние не ви атакуваме умишлено. Ние не сме добре дошли сред вас, защото сме това което сме. Нашият положителен начин на живот е този, който се сблъсква с вашият. Нашата атака над вас е просто случайно изражение на нашия начин на живот. Вие също сте активни в това поле на изява. Така както ние със сигурност сме духовен дискомфорт за вас, вие сте духовен дискомфорт за нас: така както ние със сигурност ви нападаме мирно, така вие ни изхабявате мирно и отслабвате нашите членове редици." (стр. 129 - 130)

VIII. Но като Модерни

"Очаквайки това възражение, аз вече казах, че между Еврейски атеист и езичник атеист съществува същата разлика, както между ортодоксален Евреин и вярващ езичник: Казах или подсказах, че религията сама по себе си е само практическо изражение на разликите между нас, а не причина за тях. Истина е, че изразяването на гледище служи, за да го затвърди, така както упражняването на способност служи за нейното развитие. Но изразяването не създава гледище, нито упражнението способност. Даже и съзнателното придържане към Еврейските хора е само частично изражение на нашата Еврейщина: това, което ни даде воля да издържим не е съзнателното желание да останем народ, а нашата неизбежна обща чувственост, която ни прави и запазва като народ." (стр. 136-137)

"Отричането от Еврейската религия или дори от Еврейската расова принадлежност не променя Евреина. Някои от нас Евреите може да се залъгват, както някои от вас езичниците. Но на практика модернизацията изглежда не направи нищо, за да намали търканията помежду ни. Неприязънта продължава: и макар вашите маси да не знаят защо не ни харесват, би трябвало да съществува достатъчна причина: и това е Германия, майката на модернизирания Евреин, която заедно с него роди и модерния антисемитизъм. Когато явните стари причини за неприязънта към Евреина се сринаха, нови и по-самоосъзнати ги замениха. Когато модернизацията премахна старата суеверна форма на изразяване, професора замени свещеника, науката религията. Неприязънта към нас стои на 'научни' основи, също както не ни харесваха и по 'религиозните' причини, които рационализираха. Истинските причини са в основата на тези анализи." (стр. 137-138)

"Ние не можем да бъдем езичници." (стр. 140)

"Най-доброто ни дело е била старата, истинската работа на нашите хора - фундаментално и сериозно изследване на проблемите на човешката връзка с Бог и човечеството. В изкуствата сме били второразредни, треторазредни. Докато в моралните усилия сме надминали всяка жива раса и сме произвели поразителен брой революционери и социалисти и иконоборци от истински пророчески вид, в науката, белетристиката и пластичните изкуства сме били съвсем незначителни хора." (стр. 141)

"Присъединили сме се към вашия капиталистически свят в умишлено подражателство и съперничество, и въпреки това Еврейския социализъм и Еврейските социалисти са знаменосците на световните 'армии на свободата'. (стр. 142)

"Ние модерните Евреи на Западния свят сме фундаментално различни в това от вас. Случайното при вас (революция срещу Играта) е доминантното при нас. Вашият инстинкт е по-истински, отколкото осъзнавате. Неприязънта на вашия модерен свят към модерните Евреи е също толкова значима, както неприязънта към ортодоксалния Евреин." (стр. 142-143)

IX. Ние Разрушителите

"Ако не друго, вие трябва да се научите (и се учите) да не харесвате модерния 'асимилиран' Евреин, защото той е по-опасен за вас. Старият Евреин поне странеше от вас, беше лесно разпознаваем като индивид, като носител на ужасната Еврейска идея за света - вие се страхувахте от него и го ненавиждахте. В голяма степен обаче той беше изолиран. Но когато Евреина се асимилира, придобива вашите езици, култивира определена близост, прониква във вашия живот, започва да борави с вашите инструменти - вие съзнавате, че неговата природа, някога ограничена безопасно до неговия собствен живот сега ви застрашава. Давате си сметка за нов и повече от смущаващ персонаж в действие в света, който сте построили и който строите, персонаж, който пресича намеренията ви и осуетява вашата индивидуалност. (стр. 144-145)

"Евреинът, чиято липса на контакт с вашия свят правеше неефективен, става ефективен.

Бутилката е отворена, духът е на свобода. Неговата вражда към вашия начин на живот беше премълчавана преди. Днес обаче тя е явна и активна. Той не може да се спре, той не може да бъде различен от това което е, нито пък можете и вие. Безсмислено е да му казвате 'Долу ръцете!' Той не е господар на себе си, а слуга на своята жизнена воля." (стр. 145)

"Защото когато той (Евреина) внася своята най-страстна добронамереност във вашия свят, зловещо истинска правда, абсолютната правда, и говорейки на вашите езици и чрез вашите институции, той той разпръсва недоверие сред вас, чрез вашите най-чувствителни хора, той работи срещу вашия дух." (стр. 145)

"Аз не вярвам, че ние Евреите сме достатъчно силни, за да застрашим сериозно вашия начин на живот. Ние сме силни, само колкото да ви дразним, да смущаваме вашата съвест, и да прекъсваме тук и там ритмичния поток на вашите идеи. Дразним ви както язвителен възрастен без чувство за хумор дразни млади хора, като се присмива на техните действия. Защото истинското раздразнение се крие във факта, че за нашите критики относно вашия живот няма отговор, който да е на нашето ниво, както няма отговор на вашето ниво относно нашия живот." (стр. 146)

"Ние Евреите сме обвинявани, че сме разрушители, каквото издигнете, ние го събаряме. Истина е само в относителен смисъл. Ние не сме иконоборци нарочно, ние не сме врагове на вашите институции само заради неприязънта помежду ни. Ние сме бездомна маса, търсеща удовлетворение за нашите съзидателни инстинкти. И ние не можем да намерим удовлетворение във вашите институции: те са институции за забавление на прекрасните деца на човека, но не и на самия човек. Опитваме се да приспособим вашите институции към нашите нужди, защото докато сме живи трябва да имаме глас, и опитвайки се да ги реконструираме за нашите нужди - ние ги деконструираме за вашите." (стр. 146-147)

"Защото вашата главна институция е самата социална структура, и точно това е, в което сме най-явни разрушители." (стр. 147)

"Неприязънта към Евреина в бизнеса произлиза от чувството, че ние се отнасяме с присмех и дори с презрение към вашите правила. Нашата отвратителна сериозност прониква шокиращо във вашата житейска нагласа. Но усещате нашата разрушителна разлика най-силно, най-отвратително в нашите съзнателни усилия да променим вашата социална система. Ние мечтаем за свят на върховна справедливост и Божи дух, цял свят, който ще е безплоден за вас, изпразнен от всякаква питателност, мрачен, недружелюбен, непривлекателен. Вие не искате такъв свят, вие сте неспособни за него. Погледнато през ослепителните светлини на вашите желания и нужди, нашият идеал е отблъскващо мрачен за вас. (стр. 148-149)

"Ние вредим, като налагаме тези идеали на вас, които не сте за справедливост и мир, а за забавления [play-living]. Но ние не можем да се спираме повече, както вие не може да спрете да негодувате срещу нашата намеса. Докато живеем, ние трябва да даваме израз на нашия дух. Дори и най-настоятелното усилие от наша страна не би успяло да промени нашата природа." (стр. 149)

"Той (Евреина) е гражданин на света, той е син на човечеството, прогреса на цялото човечество, и към нито една конкретна група от него няма специално отношение/загриженост." (стр. 150)

"Невярващият и радикален Евреин е толкова различен спрямо радикалния езичник, колкото ортодоксалния Евреин към реакционния езичник. Космополитността на радикалния Евреин извира от неговото чувство (споделяно и от ортодоксалния Евреин), че няма разлика между езичници и езичници. Всички вие сте почти еднакви: защо тогава са всички тези сръдни, тормоз и боричкания? Евреинът не е космополитен във вашия смисъл." (стр. 150)

"Той не е някой, който остро чувства разликата между национално и нация, и ги стъпква. За него, както и за ортодоксалния Евреин у вас вирее само един нрав, каквито и да са националните ви разделения. Радикалният Евреин (както и ортодоксалния Евреин) е космополит, в смисъл който за вас трябва да е дразнещ: защото той дори не разбира защо се сърдите толкова много за най-очевидния факт - че всички вие сте еднакви. Евреинът е точно толкова голям космополит - дори и за вашите интернационалисти." (стр. 151)

"Дори сред малкото от вас, които пряко желанията и инстинктите на масите прокламират социалната справедливост като житейска цел, Евреинът не се чувства толкова на място като у дома си, колкото Стария Евреин се чувства в собствения си свят. Нашият (Еврейски) радикализъм е от различен характер. Нашият подтик е естествен инстинкт. Не се налага да изкореняваме каквото и да било у себе си, за да станем 'радикали', мечтатели за социална справедливост. Ние сме такива по инстинкт: ние изобщо не го виждаме като нещо революционно. То е вкоренено в нас. Но при вас е усилие и извратеност. Вашите предци плачат срещу това в кръвта ви... И вие ставате глупави и ентусиазирани за това, като веете знамена, и викате, и пеете бойни химни, и всичката обичайна психологическа игра удобна за вашия свят и начин на живот. Дори и това за вас е игра." (стр. 151-152)

"Но колкото и да са радикални и интернационални такива движения, модерният Евреин (тоест най-добрия и най–разумен Евреин) е по-близо до тях, отколкото всичко друго от вашия свят. Той е единственият истински социалист и космополит - но в такъв автентичен и вътрешно заложен смисъл, че той се отличава напълно от всички вас. Това е един от многото жизненоважни парадокси - нещо нелогично и все пак вярно за живота. Именно нашата космополитност е тази, която ни дава национален характер. Понеже ние сме единствените, които са космополити по инстинкт вместо по убеждения, вечно оставаме самите себе си." (стр. 152)

"Ние сме разрушители във всичко - дори и в инструментите на разрушение, към които се обръщаме за облекчение. Самите социализъм и интернационализъм, чрез които нашия сподавен дух търси изява, които изглежда застрашават вашия начин на живот, са чужди на нашите духовни търсения и нужди. Вашите социалисти и интернационалисти не са сериозни. Очарованието и привлекателността на тези движения, такива каквито са, се съдържа и проявява единствено и само в тяхната борба: борбата, която е привлекателна за вашите радикални езичници. И наистина, само докато има елемент на приключение в това да бъдеш радикал, радикалното движение запазва някаква индивидуалност. И само в ожесточения период на ранната битка вие ни приветствате, нас Евреите, като ваши съюзници. Вие сте заблудени в това, както и ние. Вие влизате в движението смело, приключенски, ние мрачно, тихомълком. Вие го превръщате в игра, ние го правим, защото не можем да се спрем. И напълно сигурно, в крайна сметка отново идва разделението. Либералите и радикалите са също толкова склонни да не харесват Евреите, колкото реакционерите. Либералите и радикалите не използват оръжията на реакционерите: но неприязънта е там, намира изражение в антисемитски, социалистически и работнически движения и в почти неволното презрение, което извира от устите на безброй интелектуалци." (стр. 152–154)

"Философиите не премоделират реалностите. Това, което искат вашите радикали е друга форма на Играта, с други правила. Тяхното недоволство се присъединява към Еврейското недоволство. Но не е същия вид недоволство. След много кратък извървян заедно път посоките се разделят завинаги. Еврейският радикал ще се отдели от вашето социално движение, ще открие своята грешка, ще открие, че нищо не може да преодолее бездната помежду ни. Ще открие, че духовното удовлетворение, което е мислил, че ще открие в социалната революция не може да се набави от вас. Вярвам, че движението вече е започнало, постепенното отделяне на Еврейските радикали, осъзнаването им, че вашия радикализъм е от същото тесто като вашия консерватизъм. Разочарованието е настъпило." (стр. 154)

"Век на частична толерантност даде на нас Евреите достъп до вашия свят. Голямо усилие беше направено в онзи период, посредством авангардни защитници за помирение, за да съберем нашите светове заедно. Беше век на провал. Нашите Еврейски радикали започват да го разбират смътно." (стр. 154-155)

"Ние Евреите, ние разрушителите, ще останем вечните разрушители. Нищо, което правите няма да задоволи нашите нужди и търсения. Ние ще разрушаваме завинаги, защото се нуждаем от свят за нас, свят на Бог, който не е във вашата природа да построите. Отвъд всички временни съюзи с тази или онази фракция се крие върховното разцепление между природата и съдбата, враждата между Забавлението и Бог. Но онези от нас, които не успяват да разберат тази истина ще бъдат винаги в съюз с вашите бунтовнически фракции, докато не настъпи разочарованието. Нещастната съдба, която ни разпръсна из вашите среди повери тази неприятна роля на нас." (стр. 155)

XI. Масите

"Природата на нещата не може да бъде дефинирана, само защото в тази природа участваме ние. Ние никога не може да се превъзмогнем, ние може само да сменим посоката. Вашият свят се върти в радостна илюзия за прогрес, ние, недокоснати от тази илюзия, разрушителни за вашето настроение, стоим настрана, статични, сериозни. Ние не ще бъдем задоволени с нищо друго освен с абсолюта." (стр. 186-187)

XII. Решение и Абсорбиране

"Ситуацията, която описах представлява ли проблем? Или е просто една от неразрешимите трудности на живота, която бидейки неразрешима трябва да бъде разбрана като такава и да бъде търпяна мълчаливо? Смъртта бидейки неизбежна не е проблем. Дали тази борба между нашите два свята е също така неизбежна? Трябва ли да се примирим с борбата и да направим всичко възможно, за да смекчим най-лошите и ефекти, или да продължим търсенето на цялостно решение?

Единственото решение, което обикновено се предлага като цялостно и задоволително е съвсем откъснато от неговата осъществимост: то изобщо не е решение, а само маскиране на проблема. Изчезването на Еврейския народ чрез пълното му потапяне в заобикалящия го свят няма да реши проблема повече, отколкото някой би решил проблем в шаха, като изгори шахматната дъска и фигурите. Но изглежда ще направи следващото най-добро нещо: очевидно това би разрушило ситуацията, която създава проблема. Проблемът без да бъде решен, в никакъв случай не би престанал да съществува." (стр. 188-189)

"И под разтварянето на Еврейския народ може да се разбира само едно - изчезването на Еврейската идентичност в индивидите или масите, пълното заличаване на Еврейското самосъзнание до име и спомен. Тогава, когато бъде невъзможно за всеки човек да каже за себе си 'Аз съм Евреин', или 'Баща ми или дядо ми бяха Евреи', този съвършен завършек ще бъде постигнат. Има само един инструмент за такъв изход: свободен и необуздан брак между различните раси. Единствено този акт или факт може да даде този резултат. Само смяната на имената, смяната на религиозните форми, така наречената 'либерализация' или 'модернизация' на Юдаизма е неефективна, въпрос на общо наблюдение е, че няма обратно съотношение между 'Западнизацията' на Евреина и антисемитизма. Именно този факт отново трябва да се вземе под внимание за връзката му с изпълнимостта на това предложение. Ако говорим за претопяването на Евреина, ние не трябва си играем с думите, само думите не могат да претопят Евреина. Това което казвам е, че не можете да направите от езичника Евреин по-успешно само с убеждение, както не по-успешно може да го направите Евреин и ако го линчувате.

Може да направите децата му наполовина езичници, внуците му само четвърт Евреи, и така, докато баланса стане перфектен." (стр. 189-190)

"Ще реши ли 'разтварянето на Еврейската идентичност' чрез свободно и продължително смесване на браковете борбата между двата вида? Или борбата ще продължи под друга форма, по-незабележима, но също толкова неудобна? Дали борбата ще се центрира около изолирани индивиди, повтарящи се видове? Или пък крайният продукт ще бъде еднороден, и във връзка с тази конкретна борба статичен?"

"И двата отговора на този въпрос; отрицателния и положителния, са незадоволителни.

Да предположим, че от една страна борбата продължи? Да предположим, че Еврейския характер напрегнато упорства и избухва в индивидуални атавизми, дълго след като Еврейското име е изчезнало? Проблемът ще е същия: вашият свят ще се сблъсква с повтарящите се примери на чужди и разрушителни типове, много по-опасни, защото не са изолирани в разпознаваема и отритната група. Разрушителната им сила ще е много по-голяма, защото ще действат отвътре. 'Еврейският' проблем ще бъде изчезнал, но езическият проблем ще остане горчив както винаги." (стр. 193-194)

"Да разгледаме отрицателния отговор. Да предположим, че няма 'реверсии на типа'. Да предположим, че Евреина е толкова напълно погълнат, че да бъде изгубен отвъд възможността за откриване в заобикалящия свят. Такъв завършек, ако е възможен, навежда на едно неизбежно условие: а то е пропорционалната Юдаизация на вашия свят. Немислимо е, толкова ярък елемент като Еврейския народ да бъде абсорбиран във вашия свят без да произведе значителна промяна в съдържанието и устройството му. Свят, който е абсорбирал Евреина в такава степен ще бъде Еврейски свят.

И точно това е състоянието, което отказвате да признаете. Не искате да се подправя вашата самоличност, искате да останете това, което сте. Нямате намерение да се срещнете с нас в точка на баланс. Не искате свят обагрен с Еврейска кръв. Искате да се абсорбираме във вашия свят без да остане следа. И с най-добрите намерения на света, ние не може да се съгласим. За нас е също толкова абсурдно да унищожим себе си по този начин, колкото е невъзможно и разбиването на елементарната частица. (стр. 194-195)

XIII. Механизма на Абсорбирането

"Доре между вас асимилацията е достатъчно проблемна. Раждането и смъртта на нации е засвидетелствано от войни, страдания, унижения. Но това, което сте правили дузина пъти през последните четири хиляди години ние не сме направили нито веднъж." (стр. 208 - 209)

"Ние не може да се асимилираме: това е толкова унизително за нас, че ставаме презрени в подлагането на процеса: то е толкова мъчително за вас, че дори и да искахме да се подложим, това с нищо нямаше да ни помогне." (стр. 209)

https://www.darkmoon.me/2014/key-quotations-from-you-gentiles-by-maurice-samuel/

* Антропоморфия или антропоморфизъм (от старогръцки ανθρωπος, антропос – „човек“; и μορφη, морфе – „форма“), също персонификация (от френски: personnifier – персонифицирам, приписвам човешка форма на неща или абстракции, от фр. personne) е приписване на човешка форма и други характеристики на животни, неодушевени предмети и обекти, природни феномени и стихии, концепции или митологични същества. Терминът антропоморфия датира от средата на 18 век.

Персонификацията е фигура на речта и е използвана в Западната и европейската литература от времето на Омир. Тя е особено често срещана в алегорията.

Характерно за голяма част от религиите по света е да изобразяват божествата, които почитат, в антропоморфен вид – т.е. с външност, мисли, чувства, желания и отношения, подобни на човешките. Такива примери можем да намерим в Гръцката, Римската и др. митологии. - Wikipedia

*****

Изникват няколко наложителни въпроса предвид изложеното тук които изискват читателя да се замисли:

Юдейо-Християнство, или Юдейо-Християнска Цивилизация и Юдейо-Християнски ценности? Смятате ли, че двете могат да бъдат слагани под общ знаменател, означавайки, че в тях има приемственост и споделен етнос, морал, ценности, поведение и цели?

Смятате ли, че 'Юдейщината' или 'Еврейщината' и Християнството имат еднакво универсално послание, поведение и цели, и дали едното не е ексклузивно до степен на наследственост (кръвна чистота), супремасистко на космическо и вселенско ниво (Бог-оизбрани) и мегаломанско-месианско самоопределяне и мисия?

И виждате ли връзки между откровението на Maurice Samuel и съвременните процеси на деконструкция, деградация, принизяване и подмяна на историческа, културна, религиозна, расова и етническа идентичност, които се наблюдават във всяка една европейска и бяла нация и държава с европейски корени на всеки континент?

Линк за сваляне в azw epub MOBI PDF word формат.