Необходимостта от Антисемитизъм

Автор Andrew Joice 27.09.2019. публикувано в The Unz Review*

"Винаги е съществувала бездна между Европейците и Семитите, още от времената когато Тацит се оплаква относно odium generis humani." (от латински: Омраза към Човешката Раса).

Heinrich von Treitschke, Ein Wortüber unser Judenthum, 1879.

През 1989, Еврейският кино сценарист и журналист Frederic Raphael бил поканен в Института Parkes, за да изнесе юбилейна лекция по случай 25-тата годишнина от началото на изследванията на Еврейските/Не-Еврейски Взаимоотношения.

Институтът, бързо станал гнездо за създаването на научно изглеждаща про-Еврейска пропаганда, е основан от Преподобния Д-р James Parkes (1896–1981), невротичен свещеник от Англиканската Църква (Church of England), направил кариера от промотирането на фило-Семитизъм в Християнството и чувство за вина сред Християните (През 1935 едновременно прославян от евреите и набелязан за ликвидиране от Национал Социалистите).

Вместо да предлага обективни анализи относно Еврейските/Не-Еврейски Взаимоотношения, Институтът прокарвал познатия сценарий, че Евреите били безобидните и катастрофични жертви на изцяло ирационална европейска омраза.

Raphael, комуто била предоставена честа да открие началото на 25 годишния юбилей на този проект, решил да бъде остроумен избирайки

Необходимостта от Антисемитизъм като заглавие на своята реч.

Това би могло да бъде заглавието на книга, стояща на рафтовете на библиотеката на Parkes Institute – казал той, но понеже такава книга никога не е писана, тя не съществува.

В последвалата засукана реч, Raphael изследвал предполагаемото съдържание на тази въображаема книга, предлагайки потенциалните аргументи в нея и какво биха могли да кажат те за автора и за европейската култура.

Потвърждавайки мненията на всички присъстващи, Raphael предложил уверението, че дори и тази призрачна и ужасна книга да не съществувала, подобен зловещ дух съвсем не липсвал на континента, където антисемитизма е "постоянна и вечна част от мрачната и нереформирана европейска логика."[1]

За Raphael и неговата самодоволна публика, Необходимостта от Антисемитизъм като произведение било оправдано само заради полезността, която би имало за спасението на патологичния европейски ум. Антисемитизмът бил в действителност изключително нелогичен, и в морален смисъл абсолютно излишен.

Откакто прочетох речта на Raphael преди няколко години, Необходимостта от Антисемитизъм в известен смисъл също ме преследва. Като книга тя разбира се не съществува. Но може би е съществувала като мотив в хилядите трактати, памфлети и книги касаещи Еврейския Въпрос, писани от европейците през вековете. В подобен сборник от антисемитски апологизми, срещаме Необходимостта от Антисемитизъм в различни религиозни, политически и социални оттенъци. Но как би изглеждала тази книга ако в действителност бъде написана днес? Как е възможно някой автор да извлече и фокусира различните аспекти на Еврейския Въпрос в една единствена книга? В есето което следва, отчасти литературен експеримент, отчасти историография, искам да се присъединим към Raphael и да си представим, че такава спектрална книга съществува, дори и ако нашия подход е по-скоро различен.

Нека си представим, че нашия автор обхваща в своята книга широкия спектър от Необходимостта от Антисемитизъм, и най-вече присъствието на евреите и техните влияния в четирите основни култури на Белия упадък: Култура на Критиката, Култура на Толерантността, Култура на Стерилитета, и Култура на Лихварство.

Култура на Критиката

(Бележка на преводача: Няма се предвид култура на критиката в смисъл на знание как цивилизовано и конструктивно да критикуваме, а култура чиято същност е да критикува други различни от нея култури, обичаи, вярвания, традиции и т.н.)

Секцията озаглавена 'Култура на Критиката' е едновременно препратка към работата на Д-р Kevin MacDonald (The Culture of Critique : An Evolutionary Analysis of Jewish Involvement in Twentieth-century Intellectual and Political Movements - Култура на Критиката: Еволюционен Анализ на Еврейското Участие в Интелектуалните и Политически Движения на Двайсeти Век.), и експанзия върху същата. В началото на тази секция, нашия автор може да си спомни прословутата забележка на Еврейския историк Louis Namier (1880-1960) когато бил запитан защо не се занимава с Еврейска история: "Евреите нямат история, те имат мартирология." (Martirology е списък или каталог на мъченици в различните религии, или жертви в политически, военни конфликти и т.н., Martyr означава мъченик.) Точно мартирологията лежи в сърцето на Култура на Критиката. Докато всяка друга нация притежава история, в повечето аспекти обективна, единствено Евреите имат квази-история, лабиринт осеян с митични и езотерични самозаблуди, даващи психологическо извинение за най-клановото подривно социално поведение и най-враждебните отношения към другите хора, които не са част от техния клан.

Култура на Критиката, вид културно отмъщение вдъхновено от Еврейската мартирология, е най-явното изражение на разяждащата сила на катастрофалните Евреи/Не-евреи Взаимоотношения - толкова оплаквани от ужасно заблудения свещеник James Parks.

В Еврейските умове, разяждащата природа на взаимодействията с европейските хора винаги е вземала героичен аспект. Хитростта, която разиграват и в двете посоки, се състои в следното: в тези взаимодействия между тях и нас, виждаме уникално и ''добронамерено'' оспорване от 'инсайдъри/аутсайдъри', които единствени по рода си са в позицията услужливо да ни покажат грешките и слабите страни на Западната култура.

Евреите вярват, че притежават особени таланти в това отношение, и може би в някакъв извратен смисъл наистина е така, но във всички случаи, в техния велик цирк те ни 'разглобяват' (break us down) за да е "полезно" това за самите нас. David Lesser и Lester Friednam, Еврейски експерти в областта на медиите, защитават позицията, че Еврейските кино-производители имат уникална, неопетнена и неизкривена обективност заради тяхната Еврейщина (Jewishness). Те пишат, че "маргиналноста на Еврейските артисти" им позволява преимуществена наблюдателна точка, която липсва у другите артисти и мислители, които са ''културно обременени''. [2] Това забележително много прилича на един писател от Times of Israel, отразяващ действията на Еврейския политик Alan Shatter, унищожил правната подкрепа за семействата в Ирландия и убеждавал всички, че 'еврейщината' на Shatter (Shatter's Jewishness) "го е поставила в превъзходна позиция, освобождавайки го от багажа, тежащ на неговите Католически колеги." Също както и Франкфуртската Школа (Еврейския Културен Марксизъм), тези културни герои ни познават повече отколкото се познаваме самите ние, с което ни помагат да видим колко ирационални и зли, ограничени, тесногръди и в нужда сме от Еврейско изкупление. Постоянно и пламенно сме уверявани от нашите Еврейски помагачи, че този процес се извършва за доброто на самия Запад. Те ни освобождават от нашия "багаж".

Истината обаче е, че този процес се извършва за да бъдем унищожени. Критиката, която няма кохерентни цели отвъд желанието за разпад, никога не свършва. Тя никога не спира да търси нови и непокътнати късчета от Западната култура, които да завлече в калта.

"Речта на Равина" от книгата Biarritz (1868) на Herman Goedsche, въпреки че е художествена книга, привлича вниманието с множество факти и активира някои инстинктивни реакции. В Еврейското гробище в Прага, на тайна вечерна среща, равинът на Goedsche се обръща към тринайсетте Еврейски мъдреци, обещавайки им, че "Ще заличим всички убеждения и вяра във всичко, което нашите врагове Християните са ценили до момента, използвайки съблазните на страстите като наше оръжие, ще обявим открита война на всичко което хората ценят и почитат."

Посоката тук е правилна, но Goedsche не е напипал точно всичко. Няма потайни събрания, няма сбирки на Мъдреците на Цион, вместо това, има споделен инстинкт, който защитава споделени интереси и душевна озлобеност, и в действителност, Култура на Критиката не е обявяване на открита война, а изпълнение на война дегизирана като приятелство, като лек, като освобождение. Боаз срути Западната културна увереност и самочувствие като твърдеше, че освобождава западняците от грешките и бремето на шовинизма. Фройд изврати всичко, което беше свято около секса и брака, и го нарече лечение. Маркс призоваваше работниците по света да се обединяват, и те се обединиха - в опашките за храна, в гулазите, и в масовите гробове на изгладнялата до смърт Украйна. Войната е шумно и кърваво поведена, но e мълчаливо и подривно обявена. И продължават да я водят още, дори и след като вече събориха "всичко което хората ценят и почитат." Църквите са инфилтрирани, победени, подигравани и презирани. Историята на Християнството беше прекарано през Еврейската интелектуална месомелачка, и днес излиза от нея единствено като разкази за преследвания и робство. Християнството днес е черупка, впрегната в името на безкрайната толерантност. Дори и да махнем религията, никоя значима Западна историческа фигура не оцеля под ударите на Културата на Критиката. И когато нашите уникално проницателни и добронамерени Еврейски помагачи решиха, че е време окончателно да премахнат историческите ни авторитети, започнаха да използват техните етнически проксита (черни, Араби, Мюсюлмани, латиноси, азиатци) за да събарят статуи, да изтриват имена и да горят портрети. Никой аспект на Западната култура не трябва да остане неразрушен. Нейната наука, философия и морални системи бяха, и продължават да бъдат подигравани, осмивани, и стъпквани, с всеки сонет, концерт и технологична иновация водещи неясно как, но със сигурност към един лагер от Втората Световна Война в Полша, където и до днес сериозно ни казват, че дори и птичките не пеят. Само че аз съм бил в този лагер и птичките пеят. Няма никаква мистерия там. Времето не стои неподвижно. Децата, принуждавани да ходят там от своите училища се смеят и драскат графити по старите бункери и бараки, възрастните бели хора, които видимо се тревожат, че някой ги наблюдава, дават най-доброто от себе си да изглеждат натъжени и разстроени вместо че им е скучно и студено.

Нашия автор може да се съгласи, че включването на точно този лагер в Необходимостта от Антисемитизъм, е перлата в короната на Еврейската мартирология, и вероятно дори мотора на най-напредналата форма на Културата на Критиката.

Почти 55 години след написването си, Нарисуваната Птица на Jersy Kosinski е отново в новините. Тя е мемоар на неговите преживявания около същия този полски военен лагер, и е изпълнена с изнасилвания на деца, бруталности, и порнографски описания на насилие, включително и хранене на котки с очи на затворници. Но тя също е отдавна изобличена фалшификация и измама, въображаема измислица на собствените психо-сексуални фантазии на Kosinski. Това не попречи съвсем наскоро да бъде филмирана, като филма получи шумни аплаузи от критиците, и предизвика гадене у някои зрители, припадъци и напускане на киносалоните. Може би в ерата на Културата на Критиката, много бели хора са се научили да обичат да им бъде казвано колко зли са били към Евреите, приемайки всяко заклеймяване по техен адрес като доза от желано лекарство. Joanna Siedlecka, журналист и автор на биографии на писатели, изучила живота на Kosinski заключила: "Нарисуваната Птица няма нищо общо с истинското детство на Kosinski, той е измислил всички онези ужаси, по време в което той самият получавал само добро, докато неговите съселяни поели риска да скрият цялото негово семейство. (...)'' Kosinski все още е третиран като жертва, въпреки че сега вече знаем много повече за неговата биография. Знаем че поляците не са го измъчвали.

Нашия автор може да спомене в Необходимостта от Антисемитизъм, че примера с Kosinski и поляците е напълно съизмерим с историческите взаимоотношения между Евреите и Европейците. Биограф на тези две групи хора би се опитал да представи истинската реалност на ситуацията, но Евреина все още би бил третиран като "жертва". И тази "жертва" го издига до позицията на морален съдник и яростен критик. Въоръжени със собствените си садомазохистични исторически фантазии, Еврейските активисти направляват Критиката в действие, което някои считат за Расова Крайна Цел (Racial Endgame). Те разбира се отричат това, и го наричат смахната теория на конспирацията. Но в действителност те са като анекдотичния Ирландец, който отричал че откраднал кофата, добавяйки нагло, че така или иначе имало дупка в нея. Евреите силно отричат каквато и да е роля в упадъка на Западната култура, добавяйки възмутено, че Западната култура е прогнила, болна, расистка, тесногръда и ирационална така или иначе. Тяхното отрицание е форма на признание. Това е същността на Културата на Критиката.

Култура на Толерантността

Тази част може да започне със забележката, че Културата на Толерантността е сама по себе си рожба на Културата на Критиката. Кога за пръв път Евреите започнаха да призовават Белите да се откажат от собствените си земи? Нашия автор може да твърди, че са започнали веднага при първото Еврейско навлизане в европейската култура, не европейските земи а европейската култура. Не е ли Moses Mendelssohn (1729-1786) най-често смятан за първия "асимилиран" Евреин и първия истински Еврейски интелектуалец, този който искал да бъде "част от Немската култура", и който призовавал за "толерантност"? Е, какво поискал от немците първия "немец от Еврейската вяра" Mendelssohn? Много ясно какво, въпрос е на исторически запис. Нагло и нетърпеливо попитал "Още колко дълго ще продължава това, колко хилядолетия още трябва да има различие между собственика на земята и чуждия? Няма ли да бъде по-честно за човечеството и културата да се премахнат тези различия?"[3] (Ударението е на "да се премахнат тези различия").

И ето ни го - първото Еврейско нахлуване в европейската култура съпроводено с призив за заличаване на границите и миграционните заселнически права на "чуждия" ("the stranger").

(Толерантност И Свобода! Не Тесногръдие И Омраза! # ЕврейскаСъпротива)

От самото начало на Еврейския активизъм в Западната култура е в интерес на Евреите да подкопават позицията на собствениците на земята и да промотират "толерантност". Смята се, че книгата на Mendelsshon Относно Гражданската Мелиорация на Положението на Евреите (On the Civil Amelioration of the Condition of the Jews) от 1789, е изиграла значителна роля за възхода на "толерантността" в Западната култура. Но толерантността, въпреки цялата бляскава пропаганда, е особена дума. Поставете я в медицински контекст, и толерантността означава "Имунологично състояние на бездействие към определен токсин или друга чужда субстанция която иначе предизвиква имунен отговор в тялото, особено производство на антитела."

Не е ли това, което Mendelsshon предписал преди почти два века и половина - че собствениците на земята трябва да са "бездейни" (unresponssive), да потискат всички естествени "имунни отговори" дори и пред лицето на нахлуващи токсини? Трябва да се запитаме как толерантността изобщо придоби статут на добродетел. Отговорът е, че стана добродетел в контекста на Еврейското проникване в Западната култура.

Културата на Толерантността е вече на два века. Тя узря бавно, но не може да има съмнение вече, че тя е в разцвета на силите си. Работата на Kevin MackDonald окончателно демонстрира, че Еврейски групи организираха, финансираха, и изпълниха повече от работата целяща преборването на американския закон за имиграцията от 1924, премахвайки го окончателно през 1965.

***

(Пояснение на преводача: Закона от 1924 залага тезата, че имиграцията в САЩ трябва да бъде 90% от европейци, защото това са хората създали и изградили САЩ и американската култура като продължение на европейската, и че само ако се поддържа бяло мнозинство и имиграционна политика даваща почти изцяло имиграционни права на хора с европейски корени и произход, Америка може да поддържа своето културно, расово и етническо естество, което определя и бъдещото развитие и култура на държавата и народа. Не е квантова физика, нали? Демографската подмяна неизбежно води до културна, расово-етническа и цивилизационна промяна.

През 1965, закона бива отхвърлен под натиска на Еврейски лобита, активисти, и десетилетия наред медийна и академична кампания - които също са доминирани от Евреи - и се дава предимство на имиграция за всички останали по света за сметка на белите хора с европейски корени и култура. Дадено е предимство на цветнокожите, хората от третия свят - африканци, араби, мюсюлмани, азиатци и латиноси. Това, твърдели Евреите, щяло да "обогати" нацията и да я направи "по-силна" - знаете добре познатите либерални мантри като "разнообразието е нашата сила". В действителност, колкото по-разнородно е едно население на една държава, толкова по-слаба връзка и доверие има между различните групи, и толкова повече партизански/племенни/етнически конфликти съществуват. Най-спокойните, с най-ниска престъпност, и с най-голямо вътрешно доверие общества са най-хомогенните общества, като Япония например, или като Финландия и Исландия. Причините за това не са сложни за разбиране.

САЩ до 1965 е 80% бели, 13% черни (предимно останали от робството), и 7% си делят азиатци и латиноси. Днес САЩ е 60% Бели, и много американски политици и активисти за отворени граници и "diversity" екзалтирано празнуват факта, че до 2050 в САЩ вече няма да има бяло абсолютно мнозинство, а ще бъде държава тип "малцинствено мнозинство". С това разбира се, неизбежно се променя както облика на САЩ, така и културата и посоката на развитие на САЩ. Както се казва в дисидентските десни среди "Внасяш третия свят, ставаш третия свят." - неизбежно следствие.

САЩ през 1985 е бил 240 милиона души, през 2018 е 320 милиона души! Този прираст не е заради това, че американците, от която и раса да са те, имат бум на раждаемостта, дори напротив, имат спад и са в отрицателен коефициент на раждаемост 1.9. При коефициент 1.6 настъпва необратима повратна точка, при която е невъзможно да се предотврати изчезването на една нация, култура, етнос. Това е математически гарантирано. Сам по себе си, този коефициент е интересна тема, с много взаимно-свързани зависимости, на които няма да се спирам тук. Коефициентът се използва от всички държави по света за измерване и съпоставяне на тенденциите във възпроизводството на един народ, като минимума само за да се поддържа стабилно във времето едно население е 2.2, без изобщо да става дума за прираст при такъв коефициент. 2.2 означава, че на двама родители трябва да се падат не просто 2 деца за да се поддържа възпроизводството, а 2.2 деца - за да може тези 0.2 деца да компенсират хората или двойките, които нямат деца по една или друга причина, както и смъртността при децата. За растеж на дадена демография се изисква коефициент над 2.2.

Причините за спадащата раждаемост са икономически (!), КУЛТУРНИ (!) и здравословни, но това е друга тема. Удивителния знак сочи за тенденциозна посока на развитие, или по-скоро на не-развитие и регрес.

Тоест, за 33 години, САЩ се е увеличил с 80 милиона души, като огромната част са имигранти, и ви е ясно че това не са толкова имигранти от бившия соц. блок, колкото са от Африка, Азия и арабските страни. От 1985 САЩ "внася" по над 1 МИЛИОН ЛЕГАЛНИ имигранти, за нелегалните да не говорим, те варират между 240 000 до 500 000, на година, и са най-вече латиноси!

В САЩ, и в останалия БЯЛ свят, се извършва расова и културна подмяна. Извършва се Бял Геноцид. При тези тенденции на спадаща бяла раждаемост и на масов внос на африканци и араби, които се плодят експоненциално, този геноцид има формата на демографска подмяна. Това е бомба със закъснител. Няма Бяла нация, която да е с положителен коефициент на възпроизводство, дори напротив - всички са или с отрицателен коефициент 2.0, или с още по-отрицателен, като Испания и Италия се очертават с най-нисък коефициент от 1.8-1.7. За България да говорим ли изобщо? Циганската раждаемост, ако се брои, е форма на демографска подмяна, заплащана с нашите данъци и такси срещу самите нас. Мерките на остеритет са оръжие срещу Белите нации, освен другите форми на оръжие като видовете култури разглеждани в това есе.

И ни се забранява да не се съгласяваме с това! Забранява ни се да говорим за това! Дори глобалистичната организация като ООН, която служи на същите еврейски интереси, има дефиниция за геноцид, в която се казва, че всеки опит дори за частична расова, етническа или културна подмяна или чуждо заселване в една държава и народ са форма на геноцид и по международното право се третират като такова. Който иска може сам да провери на сайта на ООН. Но не ни е позволено да говорим за това, което се случва в Белите държави. Трябва да си затваряме очите и да се преструваме, че всичко е наред, и ако има проблем - то цветнокожите са за това за да ни го решат - демографския проблем, тоест да ни размият и евентуално подменят. Това което правят в останалите Бели нации, в България го правят с циганите - поне за сега само с тях.

Биваме заклеймявани като расисти, ксенофоби, националисти, фашисти и нацисти. Започвате ли да виждате кой задава курса и определя речника?)

***

Brenton Sanderson показа, че Еврейските интелектуални движения и Еврейския етно-политически активизъм са били ключови за премахването на Бялата имиграционна австралийска политика – промяна, срещу която се противопоставяше огромното мнозинство на австралийското население. Писал съм за това как Евреите бяха очевидни в драматичните промени за Британското гражданство, раса, и законите за речта от 1950-те до 1980-те. Еврейски Министър на Правосъдието трансформира Ирландския процес за получаване на гражданство, отваряйки страната за африканци и пакистанци. Днес Евреите доминират мас-имиграционната НПО сцена, демонстративно заемайки директорски роли в International Rescue Committee, International Refugee Assistance Project, the Immigrant’s Rights division of the American Civil Liberties Union (ACLU), National Immigration Justice Center, Equal Justice Works, The Immigrant Defense Project, National Immigration Law Center, Lawyer’s Committee for Civil Rights Under the Law, Northwest Immigrants Rights Project, the Asylum Advocacy Project, Refugee Council USA, the New York Civil Liberties Union, American Immigration Council, The Immigrant Learning Center, the Open Avenues Foundation, the Political Asylum/Immigration Representation (PAIR) Project, Central American Legal Assistance, Halifax Refugee Clinic, and the UK Refugee Law Initiative. Имиграционният правен съветник на Американската Конференция на Католическите Бишъпи не е Католик, а Еврейка.

Масовата имиграция от третия свят в Европа и Запада е Еврейски проект. Той е създаден от Евреи, промотира се от Евреи, обяснява се от Евреи и се оправдава от Евреи. Той е движен от Еврейска нужда, стара колкото тракта на Mendelsshon и може би по-стара, да се лишат от собственост и права собствениците и да се отворят земите за чужденци в името на толерантността.

Също като Културата на Критиката, Евреите ни предлагат Културата на Толерантноста под маскировката на приятелство. С широки усмивки и сладкодумни приказки, те ни уверяват, че сме обречени ако не заличим "разликите между собствениците на земята и чужденеца."

***

(Бележка на преводача: Веднага се сещам за Barbara Spektre която е Еврейка, активистка за отворени граници и мултикултурализъм в Швеция (и останалия Бял свят. Тя е изпълнителен директор на фондация PAIDEA в Швеция - работеща за въпросните цели, която в едно телевизионно интервю от 2010, с миловидна усмивка и доброжелателен тон обясни че, цитирам: "Европа няма да бъде повече континент на монолитни държави каквито са били в миналото. Европа още не се е научила как да бъде мултикултурна. На Европа и предстоят драстични промени, и ние Евреите ще сме в центъра на това, и ще бъдем фокус на недоволство, но без нашата помощ, Европа няма да оцелее." Видеото е много разпространено в YouTube, въпреки че постоянно бива сваляно от Ционистката цензура, други хора обаче отново го качват. Има го и в торенти, мнозина го имат и свалено на личните си компютри.

Тази година Barbara отново нашумя. Съвсем наскоро тя участва в семинар в Израел, на който присъстваха други активисти и влиятелни Евреи, също и Яков Ротшилд - Jacob Rotschild - настоящия дон на клана Rotschild. Семинарът е бил посветен на въпросите на мултикултурализма и отворените граници за Запада. Видео репортажи и записи от интервюта с Barbara от този семинар са били заснети и излъчени в Израел, откъдето придобиха и известност в YouTube в последствие.)

***

В края на краищата, не бяхме ли добронамерено информирани, че нашата култура е безполезна, тесногръда, илюзорна, и морално банкрутирала? Защо да не внесем редица нови и жизнени култури? Така ще можем да имаме по-вълнуващ живот, и още повече, ще можем да се докажем като морално приемливи за нашите Еврейски приятели - невинните мъченици на човечеството. И трябва да ги слушаме, защото техните съвети имат съвършен смисъл. Все пак, ние се нуждаем от негодни за работа африканци, които да финансират нашите пенсии, Ислямски терористи, които да се грижат за нашите застаряващи населения, милиони други хора в нашите държави, за да си решим жилищните кризи, и още милиони други хора, които да вдигнат пазарната цена на труда. Нуждаем се от наводнения от евтина работна ръка за да си увеличим надниците. Нуждаем се от ниско квалифицирани чужденци и сексуални насилници, за да работят в болниците ни, да извършват операции, и да ни обгрижват докато сме отново здрави. Трябва да толерираме бурките за да докажем колко дълбоко сме се феминизирали като общества. Трябва да изразяваме нашия патриотизъм като отричаме, че съществуваме като хора. Нуждаем се от повече задушаващи свободата на словото закони, за да гарантираме свободата. И най-важното от всичко, трябва да станем по-малко расистки общества като елиминираме Белите навсякъде.

Нашите услужливи и добронамерени приятели ни доставят тези послания по различни начини. Когато се чувстват щедри, те просто ни бомбардират с екранни боклуци, представящи мултикултурализма по начин, изцяло разминаващ се с начина, по който той действа в реалността. Еврейската кинематографична магия е вид културна алхимия. Черна престъпност и нисък образователен успех, гарнирани с малко Холивуд – и ето: обирджии, побойници и изнасилвачи се трансформират в образовани Черни "любовни влечения" породени от неумели блондинки. Или вземете например стабилността и спокойствието на Белите семейства от средната класа, добавете малко Холивуд - и това което се получава е клаустрофобична бърлога на невротизъм и тесногръдие.

Когато нашите Еврейски приятели се чувстват по-малко щедри, те си пробиват път в учебната програма на нашите деца, и когато са ядосани ни отнемат правото на свобода на словото и ни пращат в затвора. От друга страна, ако се опиташ да спреш някоя Еврейска особеност, като например да забраниш един от племенните им ритуали като обрязването, урока който даде ADL (Anti Defamation League - Анти Клеветническа Лига - американска Еврейска организация) като заплаши суверенна държава като Исландия, показва че изнудване, клевети, и непрестанна икономическа война са също толкова приложими инструменти в техния арсенал. Този пример, разбира се ни връща отново към Ирландеца и кофата. Евреите отричат, че имат извънредно влияние, добавяйки, че ако отправиш такова обвинение към тях, техния малък клуб в Ню Йорк ще сложи цялата ти страна на колене.

И докато Културата на Толерантността е в разгара си, един продължаващ проблем е, че Бели деца, засега, продължават да се раждат. Тук нашия автор може да започне третата част от книгата си - Културата на Стерилитета.

Култура на Стерилитета

Евреите са навсякъде в Културата на Стерилитета, подходящ израз за това което водещи световни учени описват като "бързо увеличение на нивата на бездетност в повечето европейски държави и държавите с европейски корени." [4] Нашият автор може да започне с това, че хапчето против забременяване беше изобретено от Евреина Gregory Goodwin Pincus, но истината е че навсякъде в западните държави Евреите са били, да използваме думите на Еврейкия историк Howard Sachar, "пионери в нелегалната контрацептивна индустрия."[5] Било то по план, координация, или просто инстинкт, има видима концентрация на Евреи в токсичните за нивата на Бялата раждаемост сфери като: контрацепция, аборти, бракоразводно законодателство, и промоцията на порнография, хомосексуалност, джендър "науките" и джендъризма, и поощряването на промискуитета.

Пионерите на клиниките за аборт, литературата за планираната бременност при двойките, и законодателството в областа на контрола над раждаемоста (планираната бременност) в САЩ са: Anna Samuelson в Бронкс, Olga Ginsburg и Rachelle Yarros в Чикаго, Sarah Marcus в Кливланд, Nadine Kavinoky и Rachelle Selets в Лос Анджелис, Esther Cohen и Golda Nobel във Филаделфия, Hannah Stone, Marie Warner, Cheri Appel, Anna Spiegelman, Naomi Yarmolinsky, Bessie Moses в Балтимор, Elizabeth Kleiman в Бостън, Lena Levine в Ню Йорк, Hannah Seitzwick-Robbins в Трентън, и Lucile Lord-Heinstein в Масачузетс. [6] Всички тези жени са Еврейки. Stone бе изключително влиятелна, работейки тясно със Sanger, те написаха ключови текстове за контрола над раждаемоста като Контрацептивни Методи по Избор (1926), Терапевтична Контрацепция (1928), Контрацепция и Умствена Хигиена (1933), и Контрол над Раждаемоста: Практическо Проучване (1937).

През 1920-те и 1930-те, главният адвокат на Margaret Sanger, която била не-еврейското лице на движението за про-аборти и про-контрол над раждаемостта в Ню Йорк, бил Евреина Morris Ernest. И когато Sanger решила да действа за прокарването на закони за контрол над раждаемостта на федерално ниво, писала на Равин Stephen Wise през 1931, молейки го да използва Еврейските си политически връзки за да може законодателството да бъде прието, молба която той щастливо приел.[7]

Разбира се, Sanger била женена за Евреин, и според един биограф "се била обградила с Еврейски приятели и колеги."[8]

И наистина, Еврейското влияние е толкова силно свързано с произхода на законодателството за абортите в Америка, че историка Daniel K. Williams характеризирал дебатите за аборта през 1930 като "религиозен конфликт, защото почти всички доктори, които се изказвали срещу предложените законодателни мерки в полза на аборта, били Католици, докато най-гласните пропоненти за легализирането на аборта били Евреи." [9] Williams добавил и факта, че "Реформираните Еврейски Равини също станали ранни лидери в движението за законовата либерализация на абортите."[10]

Връзката между Еврейските организации и по-мръсните (често доминирани от Евреи) кътчета на медицинската професия стават много по-явни в хода на разследването на нелегалните аборти през 1940-те и 1950-те, където преплитането било такова, че според историка Leslie J. Reagan, местните власти в Ню Йорк установили "особени интереси между про-контрола на раждаемоста и определени Еврейски организации."[11] По времето когато Pincus изобретил хапчето, той бил достатъчно наясно за възможността контрола на раждаемостта и Еврейския активизъм да бъдат свързани в общественото съзнание и нарочно избрал Католика John Rock вместо Abraham Stone и Alan Guttmacher - негови дългогодишни колеги и лидери на движението за контрол на раждаемостта, да разработи контрацептивен режим за жените, за да избегне "анти-семитската стигма."[12]

Същия шаблон бил повторен във всяка друга Западна нация. Alan Shatter може и да е действал като главен пропагандист за прокарване на законите за контрола на раждаемостта в Ирландия през 1970-те, но и век преди действията на Shatter един член на ирландския клир записал: "И дойде в града един евреин с каруца [...], и започна да продава контрацептиви във формата на моливници... Енорийския свещеник бе уведомен за това..., а той уведоми полицията но тя не можа да направи нищо. Тогава той сам свика съда и го осъди на £10. Евреина плати £10 и беше пуснат." [13]

В Ню Йорк, Евреи като Moses Jacobi и Morris Glattstine били особено влиятелни и видни в продажбата на незаконни контрацептиви и сцената на нелегалните аборти още от 1870-те.[14] Аналогично, в късния деветнайсти век, "Евреите били сред водачите на революцията за контрол на раждаемостта в южна Германия."[15] Между двете войни в Германия, според учения Harriet Freidenreich, "Еврейски лекарки играели много важна роля в кампанията за легализация на абортите... Еврейски лекарки били непропорционално замесени в движението за сексуална промяна, което промотирало по-широко разпространение на средства за контрол на раждаемостта. Те били особено видими в разпространението на контрацептивни устройства."[16]

Във Втората Полска Република, централният пионер в сексуалното образование, контрацепция, промотирането на хомосексуализма и абортите била Irena Krzywicka (по баща Goldberg). Освен основателка на Liga Reformy Obyczajów (Лига за Реформа на Обичаите), Krzywicka пишела и за влиятелния журнал Wiadomosci literackie (Литературни Новини), където пропагандирала за граждански съюзи, лесни разводи, лесно достъпни контрацептиви, женска "сексуална свобода" и аборти.[17] В своя труд Антисемитизма и Неговите Опоненти в Съвременна Полша, историка Robert Blobaum посочва, че "антисемитската преса" в Полша прави връзка между Евреите и "разпространението на литература по въпроса за контрол на раждаемостта", както и на порнографията, но е забележително стеснителна да обсъжда кариерата на Krzywicka и многото нейни колеги Евреи. [18] Ronald Modras също отбелязва, че дори не-еврейските водачи на полското движение за контрол на раждаемостта изпъквали със своя 'филосемитизъм'.[19]

Във Франция, главната организация зад узаконяването на контрацептивите и абортите била Choisir (Избирам), основана от Еврейския адвокат Gisele Halimi, и подходящите закони били прокарани от Еврейския Министър на Здравеопазването Simone Vaeil (роден като Simone Jacob). [20] В САЩ, разбира се, делото Roe срещу Wade е продукт на активизма на Националната Асоциация за Отхвърляне на Законите за Аборта, основана от Евреина Bernard Nathanson. Nathanson работил по законопроекта за абортите в тясно сътрудничество с Еврейската про-аборти активистка и феминистка Betty Friedman, докато явно не изпитал основателна криза на съвестта през късните 1970, като в последствие се покръстил в Католицизма.

По онова време, той лично вече бил извършил повече от 60 000 аборта, по-късно обяснявайки в едно интервю: "Ние подхранвахме една измамна линия, нечестност, и фабрикувахме статистики и числа, гушкахме и галехме пресата.. Наричахме се про-абортионисти и про-избор. Но в действителност бяхме 'абортисти' - такива които харесват абортите." И Евреите със сигурност харесват абортите. Според проучване на Pew Data (най-престижната проучвателна агенция в САЩ), Евреите имат най-висока степен на подкрепа за абортите от всяка друга религиозна група в САЩ. В действителност, Евреите толкова много обичат да ограничават плодовитостта на други народи, че през 2013 Израел призна, че е давала медикаменти за контрол над раждаемостта на идващите в Израел етиопски мигранти без тяхно съгласие.

Нашия автор се задържа толкова дълго върху темата за контрола на раждаемостта и абортите, само защото преобладаването на Евреи в други сфери на Културата на Стерилитета е толкова добре документирана сега. Еврейското участие в ранната сексология, чрез влиятелни фигури като Albert Moll, Iwan Bloch, Max Marcuse, и Eduard Bernstein, било универсално загрижено за нуждата от "толерантност" и социален плурализъм. Това, което са промотирали дефакто са патологични сексуални отклонения, далечни от репродуктивността и токсични за социалната кохезия. Hirschfield, вероятният автор на пропагандата "Любовта е Любов", "подрил идеята, че романтичната любов трябва да бъде ориентирана към репродуктивност", защитавайки вместо това приемствеността на хомосексуалния начин на живот и хедонистичните, нерепродуктивни сексуални връзки като цяло. [21]

Тук си струва да подчертаем, че Евреите не са се струпали в промоцията на "толерантноста" за хомосексуалистите, джендърите и флуидните, търсачите на аборти и травеститите, защото истински вярват в "правата" или "стойноста" на тези хора. По-скоро, Евреите виждат в тези хора черти които искат да промотират в останалата част от населението, за да го мобилизират за целите на Културата на Толерантността.

Обществото никога реално не е приемало хомосексуалността и трансджендъризма, по-скоро самото общество първо стана "хомосексуално" в своите черти преди да може да толерира истинските хомосексуалисти и трансджендъри.

Докато Запада ставаше прогресивно все по-бездетен, по-промискуитетен и безразборен във връзките си, по-хедонистичен и изпълнен с измамна самоувереност, разликата между нормалното и ненормалното се стесняваше, и започна да вижда все по-малко причини да продължава да отрича "равенството". Общества в демографски кризи трябва да налагат сурови наказания за хомосексуалността и абортите/детеубийството. Западът празнувайки и двете, е в демографско свободно падане, невеж относно дълбоките последствия на тази своя расова смърт. Неговите хора в действителност са в процес на себеотдаване на култура, която е култивирана за тяхното демографско убийство. Хомосексуалността никога преди не е била толкова толерирана. Абортите никога преди не са били толкова малко стигматизирани. И Белите хора никога преди не са били по-близо до напускане на историческата сцена.

***

(Бележка на преводача: В Момента Белите, бялата раса, е само между 8-10% от цялото световно население. От тези да кажем 9%, само половината са жени, и само половината от жените са в детеродна възраст. Само 2.5% от цялото световно население са бели жени в детеродна възраст. Нека сложим в уравнението феминистките и мъжете които не искат деца, нека сложим жените и мъжете, които заради кариера отлагат да имат деца докато стане трудно или невъзможно да имат, нека сложим и драстично нарастващия брой стерилитет при жените и мъжете, нека сложим и съвсем умишлените и целенасочени мерки на остеритет в Белите общества, които още повече възпрепятстват желанието и възможностите за отглеждане на Бели деца, и нека сумираме всички тези фактори и ги извадим от процента Бели жени в детеродна вързаст. Процента на Бели жени в детеродна възраст спада още повече от 2.5%. Сложете това в контекста на до тук изложените факти. И разберете, че Белите хора са абсолютното малцинство на планетата, и ще стават все по-малко малцинство. Това би трябвало да ви/ни плаши. Никой нито ни е обяснявал тази реалност, нито някой от нас се е замислял. В този смисъл, за какви "права на малцинствата" трябва Белите да се покайват и да отделят от собствените си ресурси за тези така наречени цветнокожи "малцинства"? И да им предоставят все повече права и привилегии за сметка на собствените си Бели интереси?!

Води се война срещу Бялата раса и нейните култури. Следващият и по-важен въпрос е: Защо, с какви мотиви, каква е крайната цел, но това е друга тема.)

***

Безразборният и лесно достъпен секс и културата на "чукане без обвързване" и "бройки за спорта" замениха бебешките колички. Един поглед над съвременните Бели хора в детеродна възраст е отрезвителен. Нивата на венерически болести в САЩ никога не са били по-високи. Според старши лекари във Великобритания, страната се носи към "сексуално здравна криза." За същия феномен се съобщава и в Австралия, Канада, Ирландия, Франция и Германия. Същевременно, института Gatestone докладва, че "Абортите наскоро са придобили епични пропорции в страни като Швеция и Франция. Във Франция има 200 000 аборти на година. За да сложим цифрите в перспектива, във Франция има около 750 000 раждания на година. Следователно Франция абортира 20% от своите бебета/фетуси/ембриони/клетъчни струпвания - изберете си дефиниция по ваши лични убеждения - всяка година." Можете да бъдете сигурни, че не са Мюсюлманите тези, които си абортират стотици хиляди бебета на година, и това вероятно обяснява защо те казват на Архиепископа на Страсбург, че "Франция ще е наша един ден."

В книгата си Населението Бомба (The Population Bomb) от 1968, Еврейския биолог Paul Erlich пише, че най-добрия метод да се намали населението е чрез легализацията на абортите. Това дори без да се взима под внимание ефекта на контрола на раждаемостта или по-широката Култура на Стерилитет, която възхвалява извратени, празни и бездетни форми на "любов". Когато европейците започнаха да осъзнават ефекта на контрола на раждаемостта и абортите преди 40 години, няколко години след делото Roe срещу Wade (1973), Католическата Църква предупреди за риска Европа (и други държави с европейски корени и мнозинства) да навлязат в "смъртно болна цивилизация." Ето какво населяваме сега.

Култура на Лихварството

В Запада който стана диво материалистичен, може би е трудно да се види степента на Еврейското лихварство. Когато споменеш Еврейски лихвари, нормално, реакцията на повечето хора се отнася за средните векове. Но Еврейското лихварство е живо и е добре в модерните времена, и цели държави са задлъжнели на Еврейски финансисти, които пък дават част от своето богатство на Еврейски организации, посветени на промотирането на трите други култури на Белия упадък (Критика, Толерантност и Стерилитет). Paul Singer, от Еврейския "инвестиционен фонд" е описан от Bloomberg като "Най-плашещият Световен Инвеститор", но в действителност е най-плашещият световен експлоататор на дългове. Демократична Република Конго дължи на него и неговите еврейски колеги 90 милиона $, Панама му дължи 57 милиона $, Перу му дължи 58 милиона $, а Аржентина му дължи 1.5 милиарда $. Когато плащанията се забавиха, Singer конфискува и задържа флагманския кораб на Аржентинската Флота, а когато Южна Корея се съпротивляваше срещу неговото придобиване на контрола над Samsung, той докара Южно Корейския Президент до импийчмънт и затвор.

***

(Бележка на преводача: Singer изкупува лоши кредити от други финансови институции и после си търси парите чрез "други методи", като така наречените и популярни и у нас debt collectors - събирачи на дългове, и разбира се с начислена лихва за неговата "услуга". Wikipedia го описва като vulture capitalist - vulture означава хищник и лешояд, хищен капиталист. Wikipedia също така, непосредствено след vulture capitalist, го описва и като филантроп... Странно противоречие. Но като се има предвид, че Wikipedia и по-голямата част от интернет са под контрола и постоянната 'санитаризация' на Еврейската организация ADL в САЩ, и Израелската HASBARA, която е Израелското Министерство на Връзки с Обществеността - тоест е министерство на пропагандата, такова противоречие не е чудно.

Евреинът Сорос също е описван като огромен финансов спекулант, и въпреки че дори само едно от престъпленията му - Ограбването на Bank of England през 1992, когато Сорос чрез машинации успя да срине Британската лира и да накара Великобритания да изтегли всички лири от европейската стокова борса, щетите от които възлизаха на 3.4 милиарда $ за Великобритания, докато Сорос печели само от тази акция позната като Черната Сряда 1 милиард $ - което е официален всепризнат факт, включително и от Wikipedia, там той също е наречен филантроп.)

***

Ако тези дейности ви се виждат на много високо ниво, и откъснати от всекидневния живот (освен ако не сте жител на Конго и Singer не ви изнудва за пари, като ви спира основна работа по водоснабдяването), Singer и Еврейската финансова клика имат ръка в почти всяка покупка която правите, и във всяка война, която вашата държава води. Singer, сина му Gordin, и техните колеги Zion Shoet, Jesse Cohn, Stephen Taub, Eliot Greenberg и Richard Zabel, имат твърдо присъствие в почти всяка държава, и имат дял във всяка компания, за която вероятно сте чували, от книжарници до банки и обменни бюра.

С печалбите от експлоатацията, те финансират Културата на Стерилитета, тласкат Ционистките политики, инвестират милиони в сигурността на Евреите, и промотират Израел.

Singer е Републиканец, и е в борда на Републиканската Еврейска Коалиция. Той е бивш член на Еврейския Институт за Национална Сигурност, финансирал е неоконсервативни проучвателни групи като Средно Източен Медиен Изследователски Институт, и Център за Политики по Сигурността, и е един от най-големите спонсори на неоконсервативната Фондация за Защита на Демокрациите.

Също така беше свързан и с про-военната застъпническа група Freedom’s Watch срещу Ирак. Друг ключов проект на Singer е Външно Политическа Инициатива (FPI), базирана във Вашингтон DC застъпническа група, основана през 2009 от няколко високо профилни Еврейски неоконсервативни фигури, за да промотират милитаристични американски политики в Близкия Изток от името на Израел, и която организация получи парите за основаването си от Singer.

Въпреки че Singer първоначално беше анти–Тръмп, и въпреки че Тръмп веднъж атакува Singer заради неговите про-имиграционни политики: "Paul Singer представлява амнести и нелегалната имиграция, която се изсипва в страната", сега Тръмп е финансиран основно от трима Евреи - Singer, Bernard Marcus, и Sheldon Adelson (казино олигарха), и те заедно са дарили над 250 милиона $ про-Тръмп политически дарения. В отплата, те искат война с Иран. Служители от фирмата на Singer - Elliot Management - бяха едни от главните източници които финансираха кандидатурата за сената през 2014 на най-открития ирански ястреб - Сенатор Tom Cotton, който призоваваше Тръмп да извърши "ответен удар" срещу Иран за предполагаемото иранско участие в атаката над два търговски танкера. Тези Еврейски финансови експлоататори дават ясно да се разбере, че искат война с Иран, и лобират усилено за да получат своя дял от сделката. Както каза един политически коментатор "Тези донори заявиха политическите си предпочитания спрямо Иран ясно и категорично. И със сигурност очакват възвращаемост на инвестициите си в лицето на Републиканската Партия под мандата на Тръмп." Когато Adelson и Singer правеха своите първи увертюри към Marco Rubio (тогава конкурент на Тръмп от републиканската партия в първичните избори), Тръмп 'туйтна' че Rubio ще е тяхна ''кукла на конци.'' След това обаче, когато се видя че Тръмп води в предварителните проучвания, те се насочиха към него и той взе пари от същите кукловоди, но засега отказва да отиде до край с техните изисквания, и дори уволни John Bolton - любимец на Еврейското трио (който те му натресоха близо две години по-рано, и който е може би най-видния 'неокон' и 'ястреб' с надеждата, че той ще успее да убеди Тръмп да воюва с Иран). Как ще се развият събитията по-нататък, при положение че Тръмп продължава да пренебрегва тези искания, остава да видим.

***

(Бележка на преводача: В Демократическата Партия в САЩ положението не е по-различно. Еврейските милиардери Tom Steyer, Mike Bloomberg, Haim Saban, Daniel Abraham, George Soros и други са най-големите донори на Демократическата Партия в последните години.)

***

Пресечните точки на Културата на Лихварството и Културата на Ционистките Войни: Paul Singer, Bernard Marcus и Sheldon Adelson.

Еврейското трио зад Тръмп е съвършен пример за ролята на Еврейските финанси и Културата на Лихварството в поддържането и напредването на Еврейската сила и влияние в съвременното общество. Singer олицетворява лихварството и хищническия капитализъм, Bernard "Home Depot" Marcus е показателен за оядения консумеризъм, а Adelson представлява мръсната алчна търговска експлоатация на порока (в случая хазарта). Няма нищо продуктивно в икономическите занимания на тези три индивида, огромните им богатства произлизат от социопатичен паразитизъм, етническа шуро-баджанащина, и желанието за културен упадък.

Чувстваме този упадък надолу по стълбицата, защото живеем в общество на разточително потребление, финансирано с все по-нарастващ домакински дълг. Хората навсякъде купуват неща които не им трябват с пари които нямат. Домакинският дълг в САЩ отново расте. Според "Федералния" Резерв на Ню Йорк, американците дължат 13.86 $ трилиона в домакински дългове, малко над цялата сума точно преди финансовата криза от 2008.

В Австралия, домакинският дълг спрямо доходите в домакинствата е над 190%, сред най-високия в развития свят. Същата е ситуацията и във Великобритания. Евреите, разбира се, са замесени диспропорционално в развитието на универсалните магазини, модната индустрия, търговията на дребно, и други аспекти на консуматорското общество. [22] Евреите в Германия през късния 19-ти век, както направиха и в други Западни държави, инициираха "потребителската революция", и държаха, или поне стартираха съкрушителното мнозинство от универсални магазини, фабрики за дрехи и модни къщи в цялата страна."[23] Werner Sombart отбелязва по онова време, че универсалните магазини били вестителите на една нова и дегенеративна икономическа култура, символизираща "анонимните, обективизиращи сили на капитализма и маркетинга." Антисемитите, съвременници на онова време виждали тези центрове на икономическа култура като "Унищожителни центрове в два смисъла: едновременно като храмове на консумацията и храмове, които консумират, като места на разруха, на Молох (Moloch) дори, които алчно поглъщат уязвими клиенти и съседни бизнеси."[24]

Днес, в по-голямата си част безполезни "маркови" потребителски стоки, са изключително преобладаващо Еврейски, промотирани са от Еврейската доминация в рекламната индустрия, и закупуването им от потребителите е финансирано от Еврейски финансисти. Calvin Klein, Levi Strauss, Ralph Lauren, Michael Kors, Kenneth Cole, Max Factor, Estée Lauder, и Marc Jacobs са само някои от Евреите чийто имена са станали синоним на дългово-захранваната консуматорска култура и абонамента към внимателно култивираните модни прищявки, докато Еврейски притежавани компании като: Starbucks, Macy’s, the Gap, American Apparel, Costco, Staples, Home Depot, Ben & Jerry’s, Timberland, Snapple, Häagen-Dazs, Dunkin’ Donuts, Monster Beverages, Mattel, и Toys “R” Us са станали олицетворение на безкрайното и излишно производство на боклуци за масово потребление на кредит.

Унищожителният храм на дългово-захранвания консумеризъм е също така свързан с културите на Критиката, Толерантноста и Стерилитета. Така наречения анти-расизъм, подкрепата за половата перверзия и противопоставянето на половете, празненството на масовата имиграция и мултикултурализма са станали опори на съвременната реклама, докато Расовия Endgame наближава своя край и Запада започва погребалния си марш.

Може да се запитате какво е общото между тортилята и содомията, но това е само защото страдате от дефицит на толерантността, и най-добрия начин да поправите това е като признаете Бялата Привилегия[25], като си купите Starbucks, и си вземете нови дънки за 200$ от Macy.

Заключение

Критиката, Толерантността, Стерилитета и Лихварството са се сляли в едно. Това е необходимостта от антисемитизъм. Колкото ме е преследвала Нуждата от Антисемитизъм, толкова ме е преследвал и образа на равина на Geodsche, който напътства тринайсете старейшини на онова гробище. Преследва ме защото изглежда толкова остарял и наивен, сякаш изобщо е възможно ситуацията да е била толкова проста. Еврейският Въпрос, такъв какъвто може да съществува за Евреите, винаги се е свеждал до това "Добре ли е за Евреите?" За Белите винаги е трябвало да бъде "Добри ли са Евреите за нас?" Отговор може да се намери в тяхната акумулация в техните четири аспекта на Белия упадък. Нашата опозиция срещу тази акумулация и съответните и дейности е съвършено логична, и морално необходима.

Бележки

[1] F. Raphael, The Necessity of Anti-Semitism (London: Carcanet, 1997), 49.

[2] D. Dresser and L. Friedman, American Jewish Filmmakers (University of Illinois, 2004), 7.

[3] M. Mendelssohn, “Anmerkung zu des Ritters Michaelis Beurtheilung des ersten Teils von Dohm, über die bürgerliche Verbesserung der Juden,” (1783), Moses Mendelssohn gesammelte Schriften, ed. G. B. Mendelssohn (Leipzig, 1843), vol. 3, 367.

[4] M. Kreyenfeld Childlessness in Europe: Contexts, Causes, and Consequences(Cham: SpringerOpen, 2017), v.

[5] Cited in T. Russell, A Renegade History of the United States (New York: Simon & Schuster, 2010).

[6] M. R. Klapper Ballots, Babies, and Banners of Peace: American Jewish Women’s Activism, 1890-1940 (New York: New York University Press, 2013), 151.

[7] Ibid, 159.

[8] E. Chesler Woman of Valor: Margaret Sanger and the Birth Control Movement in America (New York: Simon & Schuster, 2007), 51.

[9] D. K. Williams Defenders of the Unborn: The Pro-Life Movement Before Roe v Wade (Oxford: Oxford University Press, 2016), 27.

[10] Ibid, 66.

[11] L. J. Reagan When Abortion Was a Crime: Women, Medicine, and Law in the United States, 1867-1973 (Berkeley: University of California Press, 1997), 173.

[12] J. Reed The Birth Control Movement and American Society (Princeton: Princeton University Press, 1984), 351.

[13] M. P. Leone Atlantic Crossings in the Wake of Frederick Douglass (Leiden: Brill, 2017), 111.

[14] J. F. Brodie Contraception and Abortion in Nineteenth-century America (Ithaca: Cornell University Press, 1994), 234.

[15] A. C. Crombie (ed) History of Science (Chicago: University of Chicago Press, 1990), 371.

[16] H. P. Freidenreich Female, Jewish, and Educated: The Lives of Central European University Women (Bloomington: Indiana University Press, 2002), 154.

[17] Y. Hashamova (ed) Transgressive Women in Modern Russian and East European Cultures: From the Bad to the Blasphemous (New York: Routledge, 2017), 16.

[18] R. Blobaum, Antisemitism and Its Opponents in Modern Poland (Ithaca: Cornell University Press, 2005), 87.

[19] R. Modras The Catholic Church and Antisemitism: Poland, 1933-39 (New York: Routledge, 2004), 62.

[20] N. Las Jewish Voices in Feminism: Transnational Perspectives (Lincoln: University of Nebraska Press, 2015), 91.

[21] E.R. Dickson, Sex, Freedom and Power in Imperial Germany, 1880-1914(Cambridge University Press, 2014), 7.

[22] G. Reuveni, Consumer Culture and the Making of Modern Jewish Identity(Cambridge: Cambridge University Press, 2017), xiii.

[23] P. Lerner, The Consuming Temple: Jews, Department Stores, and the Consumer Revolution in Germany, 1880-1940 (Ithaca: Cornell University Press, 2015), 5.

[24] Ibid, 9.

Линк към оригинала http://www.unz.com/article/the-necessity-of-anti-semitism/

[25] White Privilege - Бяла привилегия - термин и концепция измислени от Еврейски академици и активисти, наложени във и от образователната система, академичните среди, медиите и културно-развлекателната индустрия, чиято цел е да подкопае увереността на Белите хора, и да ги накара да смятат, че всеки техен успех се дължи на незаслужена расова (бяла) привилегия, която потиска успеха на останалите раси, и за която всички Бели трябва да се извиняват и изкупват постоянно. Неуспехът, по-ниската средна интелигентност, по-високите нива на импулсивно поведение и престъпност, бедността, ниската култура и т.н. при другите са, според White Privilege вина на Белите хора. Такова 'изкупление' включва квотните принципи за постъпване на работа (което дава предимство на цветнокожите независимо от техните качества и професионализъм), както и финансови 'репарации' за цветнокожите. White Privilege е културно и расово скопяване. Noel Ignatiev е Еврейски американски автор, преподавател и професор по история. Известен с работата си върху раса и социални науки. Още по-известен с призивите си от десетилетия че света трябва да "се освободи от Белотата" и че "няма такова нещо като Бяла раса". Какво би станало ако Бял професор призоваваше че "няма такова нещо като Евреи" и "света трябва да се освободи от Еврейщината'? И все пак Noel продължава да преподава и да индоктринира студенти, и съвсем не е единичен пример, по-скоро е нормата в американските колежи.

* The Unz Review - обзорен и коментарен сайт за политика, култура и икономика. Основателят на сайта, Ron Unz e американец с Еврейски произход. Той е един от онези, които смело говорят, и дават гласност на Еврейския Въпрос или Еврейския Проблем, канейки значими писатели в областта и давайки платформа на изследователи, интелектуалци, писатели и ревизионисти по различни теми. Терминът Еврейски Въпрос е формулиран още преди векове от хора като Спиноза (който също е бил Евреин, но събуден за проблема на Еврейството, Еврейщината и тяхното влияние), Мартин Лутър (Християнския Реформатор), Бетовен, Волтер, дори самият Маркс, както и основателя на политическото движение на Ционизма от средата на 19-ти век Теодор Хърцел - който също е бил силно критичен към паразитната страна и вредното влияние, което Еврейството нанася на европейските/Бели народи, и чието лечение хора като него виждали в това Евреите от диаспората да се изтеглят и населят в една единствена държава (Израел), за да спре конфликта между Евреи и неевреи (само че проекта Израел не се развил както той очаквал). Много други знаменити автори, учени, философи, политици, индустриалци от 19-20 век също са посочвали Еврейския Въпрос, дори в древността, още по времето на древните гърци и римляните - водачи, писатели и общественици са говорили за Еврейския Въпрос. Той е събирателно на всичко, на което е посветено това есе, и изобщо не почива на безпочвени стереотипи или зли намерения - както ще твърдят Евреите естествено. Задължително е да ви уверя, че има ярки изключения сред тях, но и те биват цензурирани и репресирани, както и че болшинството от Евреите не са злонамерени като болшинството от своите елити и духовни водачи, но и те също са в тази ментална Еврейска матрица, и това ги прави подривни троянски коне във всяка една нация, в която пребивават, защото тяхната лоялност е на първо място винаги към Еврейството, към своите събратя по света, и към Израел. Те са най-големите жертви на тази мегаломанска, месианска и психопатична религия и идентичност.

Линк за сваляне в azw3 epub MOBI PDF word формат